"Хъбъл" показа как ще завърши животът на Слънцето

Бели джуджета се наричат останките от стари "изгорели" звезди с неголяма маса, лишени от собствен източник на енергия. Белите джуджета възникват на крайния стадий от еволюцията на звезди с маси не повече от 1,4 слънчеви маси. Нашето Слънце в крайна сметка също ще се превърне в бяло джудже.

Космически слънчоглед от "Хъбъл"

Поради специфичното разположение на спиралните си ръкави, галактиката Messier 63 (M63, NGC 5055) често е сравнявана със слънчоглед. Отт...

Прочети повече

Това превръщане не става веднага – когато такива звезди почти изчерпат своите запаси от водород, те първо се превръщат в червени гиганти в резултат на изгарянето на тяхното ядро и "раздуването" на останалата им част. С времето, когато запасите от хелий в ядрото изгорят, умиращото светило постепенно изхвърля външните обвивки, които образуват така наречените планетарни мъглявини – светещи облаци от йонизиран газ и прах, осветявани от ултравиолетовото излъчване на бялото джудже, разположено в центъра на такива обекти.

Една от тези мъглявини – обектът Menzel 2 (Mz 2), притежава необичайна форма благодарение на това, че в нейния център се намира не една, а две звезди – бяло джудже и все още нормалния му спътник. Учените разбрали за това съвсем наскоро – самата мъглявина била открита почти преди век, през 1922 година, а двойната порода на нейните звезди е разкрита едва през 1999 година благодарение на "Хъбъл" и други телескопи от ново поколение.

В такъв красив вид Menzel 2, както и Слънцето след 5-6 милиарда години, ще престоят сравнително кратко по астрономически мерки – около 10 000 години.

За това време газът, изхвърлен от външните обвивки на светилото, постепенно ще се разсее и ще даде началото на нови светила и планети, възникващи в "звездни люлки" от газ и прах.

"Хъбъл" преброи новородените звезди в Млечния път и Андромеда

Мащабен обзор на Млечния път и галактиката Андромеда показва, че броят на новородените звезди в тях е приблизително еднакъв и че съотно...

Прочети повече