Кронос си изяжда децата

Своеобразно преброяване сред 22 000 далечни от Земята галактики показва, че най-големите от тях не захващат междугалактичен газ и не раждат нови звезди самостоятелно, а растат за сметка на по-малките си съседи, които те периодично изяждат. 

Както пишат открилите този феномен австралийски астрономи в статия в сп. Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, този процес в далечното бъдеще ще доведе до сливането на всички съществуващи „звездни мегаполиси“ в малък брой свръхгалактики, а след това – в една мегагалактика. 

„Всички галактики са започнали своя живот с малки размери и на първите етапи от своето развитие са събирали газа от околното пространство и са го превръщали в звезди. 

Доста често така се случва, че ги разкъсва на части и ги поглъща друга, по-голяма галактика – обяснява Аарон Роботхам от университета на Западна Австралия в Кроули. – Млечният път не се е сливал с друга голяма галактика в продължение на много дълъг период, но ние и досега можем да забележим в него следи от всички древни галактики, които е погълнал. 

Освен това след около четири милиарда години ние ще погълнем двете близки галактики джуджета – Големия и Малкия Магеланов облак. След още милиард години ще се обединим с галактиката Андромеда. Технически казано, тя ще изяде Млечния път, тъй като е по-масивна.“ 

Роботхам и другите съавтори на статията в последните седем години участвали в мащабния проект GAMA-II по категоризация и „преброяване“ на галактиките, разположени на голямо разстояние от Млечния път и Земята.

Сред останалото учените се опитали да изяснят как се формират големите галактики и защо голяма част от съвременните гигантски галактики се държат изключително „тихо“ – в тях почти не се образуват звезди или изобщо не се раждат нови звезди. 

Спокойният характер на галактиките гиганти се явява голям проблем за съвременната астрономия. Ако звездите в тях не се образуват в продължение на няколко милиарда години, както показват наблюденията на „Хъбъл“ и радиотелескопи, то такива галактики трябва доста бързо по астрономически мерки да бледнеят и да стават незабележими със стареенето и угасването на звездите. 

И все пак това не се случва, което говори за съществуването на мегаполиси, неподразбиращи раждането на нови звезди. 

Всяка голяма галактика не е сама в своето ъгълче от Космоса – заобикалят я няколко десетки или дори стотици малки сателити, галактики джуджета. Например край Млечния път се наброяват 26 малки съседи, а край съседната Андромеда има 41 спътника. 

Наблюденията на „Хъбъл“ и други телескопи в последните 20 години са показали, че подобни галактики джуджета често се сблъскват с „големите братя“, в резултат на което тяхната тъмна и видима материя, включително и звездите, се привличат към по-голямата галактика. 

Например близкият съсед на Млечния път – галактика джудже в съзвездие Стрелец (Sgr DEG), вече два пъти се е сблъсквала с него за последните два милиарда години и е загубила повече от 75% от тъмната материя и голяма част от звездите си. 

НАСА ще изучава слънцето, слушайки го

Според Националната космическа агенция на САЩ (NASA) най-бързият начин да се разбере Космоса е като се слуша музиката на небесните тела...

Прочети повече

Следи от тези космически катастрофи може да се видят в две загадъчни структури в покрайнините на нашата галактика – „пръстена на Еднорог“ и четири опашки-гирлянди от звезди, които днес опасват Млечния път и физически го свързват със Sgr DEG. 

Много подобни примери карат астрономите да смятат, че съвременните големи галактики, където нови звезди практически не се раждат, съществуват за сметка на подобни сблъсъци и сливания. 

За проверка на тази идея били създадени няколко големи колаборации от астрономи, включително първия проект на Роботхам GAMA-I, в рамките на който учените наблюдавали стотици далечни галактики в опита да разкрият тайните на техния растеж и рождение. Както често се случва в астрономията, резултатите от наблюденията и изводите на астрономите невинаги съвпадали и често били противоположни. 

Например през 2012 година американските учени от проекта GOODS, наблюдаващи 200 древни галактики с  „Хъбъл“, заявили, че сблъсъците с други обекти не са играли решаваща роля в растежа на всички изучени от тях „звездни мегаполиси“. Според изчисленията им големите галактики растат така, както и малките – поглъщайки газ и превръщайки го в звезди. 

След две години до противоположния извод стигнал колектив от европейски и американски астрономи, анализирали и съпоставили резултатите от три други „преброявания“ на галактики – CANDELS, COSMOS и 3D-HST. 

Марс е бил ударен от гигантска мълния?

По време на изучаване на естествени явления с помощта на нови технологии често се оказва, че много стари теории и възгледи не съответст...

Прочети повече

Роотхам и неговият екип решили да изяснят тези противоречия с наблюдението не на стотици, а на десетки хиляди отделни галактики, съществуващи в близкото минало на Вселената – преди около 2-3 милиарда години. 

Както отбелязват изследователите, процесът на сливане и растеж на галактиките е изключително бавен дори по космически мерки, поради което е невъзможно той да се наблюдава пряко. Авторите на статията решили този проблем с помощта на малка астрономическа хитрост. Те подбрали няколко подобни по маса и устройство галактики гиганти, съществуващи в различни епохи от живота на Вселената, и изчислили приблизителната им маса, както и на техните спътници джуджета. 

Ако подобни галактични титани наистина растат от поглъщането на малките си съседи, то съотношението на техните маси значително ще се променя с течение на времето – делът на гиганта в общата маса на купа постепенно ще расте, а на неговия сателит – да спада. 

Ако големите галактики растат преимуществено от поглъщането на газ от околното пространство, то тази пропорция ще остава приблизително еднаква за всички епохи от живота на Вселената. В дадения случай периодичните сблъсъци и сливания на гиганти и джуджета просто ще преразпределят масата вътре в групата галактики. 

Както показали седемте години наблюдения в рамките на GAMA-II, съотношението на масите на галактиките гиганти и техните спътници наистина се променя с течение на времето. Според Роботхам и колегите му това е еднозначно доказателство, че големите галактики растат посредством „канибализъм“. 

Илюзия ли е Вселената?

Дали Вселената е илюзия - двуизмерна прожекция върху космически екран, която човешкото съзнание не може да осмисли? Отговор на този въп...

Прочети повече

В миналото те все пак са били способни да поглъщат газ и да го превръщат в нови светила. Преди около 670 млн. години практически напълно са се лишили от тази способност и днес растежът на такива галактики е възможен само чрез поглъщането на спътници. 

„Сред учените все още няма консенсус за причините за този феномен. Най-популярното днес обяснение за спирането на звездообразуването в големите галактики е, че тяхното активно ядро, образно казано, „кипва“ неутралния газ, който попада тук, което му пречи да се охлади до температурите, при които е възможно формирането на нови звезди“, продължава Роботхам. 

В заключение взаимното привличане между галактиките в отделни купове и групи води до тяхното сливане в свръхгигантски галактики и бъдещото обединение на тези гиганти. 

„Ако чакате много, много, много дълго, то това наистина ще се случи. И под „дълго“ имам предвид, че ще ви се наложи да проживеете времеви отрязък, който няколко пъти превишава сегашната възраст на Вселената“, заключава ученият.

Още интересни материали можете да намерите на megavselena.com