Под повърхността на Мимас може да има океан

Той бе изстрелян към Сатурн през 1997 г., за да изследва планетата и нейните 62 луни. Учените създали подробен триизмерен модел на Мимас, като използвали снимки, направени от различни ъгли, и наблюдавали стотици точки на осеяната й с дупки повърхност. "След като внимателно изследвахме Мимас, установихме, че тя осцилира", заяви ръководителят на изследването Радуан Таджедин от Корнелския университет.

Британска компания вече готви първата мисия за частни лица до Луната

Докато "Върджин галактик" се готви за първия си космически полет, компанията "Спейс адвенчърс", единствената, която е изпращала частн...

Прочети повече

Мимас освен това е обърната винаги с една и съща страна към планетата Сатурн при орбитирането си около нея. Луната има сходно движение с малки осцилации, които дават възможност за малко по-различни изгледи от нея след време. Таджедин и колегите му обаче констатирали, че осцилацията на повърхността на Мимас е от порядъка на 6 км. Това е голяма осцилация за луна с диаметър под 400 км. Всъщност тази осцилация е два пъти по-голяма от очакваната, като се вземат предвид размерите на Мимас и елиптичната й орбита. "От тук започваме да мислим за по-екзотични модели на вътрешни структури", поясни Таджедин.

Екипът му тествал дали тази осцилация може да се обясни с деформации под огромния кратер Хершел, чиито размери са 3 пъти по-малки от тези на Мимас. Дори голяма аномалия, създадена от сблъсъка, при който е образуван кратерът, обаче не може да предизвика наблюдаваната от екипа на Таджедин осцилация. Изчисленията на учените показали, че тя може да се дължи на ядрото, което е сплеснато и издължено с 20-60 км.

Другата възможност е луната да има нормално сферично ядро и кора, между които има огромен океан. "В такъв случай обвивката може да осцилира по-лесно, защото не е захваната за друга маса", отбеляза Таджедин. Той е на мнение, че от двете обяснения по-достоверното е това за подпочвен океан. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Сайънс".